4 jun 2010, 22:20

Разхвърляни спомени в ъглите

  Poesía
1.5K 0 32

 

 

 

 

 

 

                             РАЗХВЪРЛЯНИ  СПОМЕНИ  В  ЪГЛИТЕ

 

          ______________________________________________

 

 

 

 

                             Празна стая.

                             Със една Икона.

                             И призрачно разхвърляни спомени.

                             В ъглите...

 

 

                             Счупен часовник -

                             пясъчно изтекло е Времето.

                             Молитва за дъжд?

                             Вече няма защо да вали.

 

 

                             Уморен. Ранен. Но все още жив...

                             Помъкнал на гръб Кръста на дните.

                             Дотътрям се до моята празна стая.

                             Със една Икона.

                             И разхвърляни спомени в ъглите.

 

 

                            Сгъвам Крилете.

                            Опушени.

                            Окаляни.

                            Но все пак жилави.

                            Глашатай на хорски послания,

                            стискам очи на заспиване.

 

 

 

 

                            Самотен прозорец остава да свети.

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

 

                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е, когато има спомени,
    макар и призрачно разхвърляни...
    А стаята не би могла да бъде празна,
    със живи спомени и със една Икона.
    Животът кратък като пясък си изтича,
    но не и Времето, дори в часовник счупен...
    Не спирай да се молиш за дъжда - сълзите Божи!
    Макар и Уморен. Ранен. Но жив, на гръб помъкнал Кръста...
    Недей да сгъваш Ангелските си криле,
    макар да са Опушени,Окаляни!
    Да пръскаш светлина не спирай! Нивга! Не!
    Прекрасен Глашатай на хорските послания.
  • Най-лошото нещо на света е да си сам сред другите,да вървиш редом до хората,а да бъдеш един скитник...
    Аз така го разбрах,благодаря ти Вик..прекрасно е !
  • Багодаря ти, Катя - много...
    Здравей!
  • Невероятна картина и невероятно въздействащо!
  • Мариники, Ачо - благодаря ви от сърце!
    Здравейте и Бъдете !!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...