РАЗХВЪРЛЯНИ СПОМЕНИ В ЪГЛИТЕ
______________________________________________
Празна стая.
Със една Икона.
И призрачно разхвърляни спомени.
В ъглите...
Счупен часовник -
пясъчно изтекло е Времето.
Молитва за дъжд?
Вече няма защо да вали.
Уморен. Ранен. Но все още жив...
Помъкнал на гръб Кръста на дните.
Дотътрям се до моята празна стая.
Със една Икона.
И разхвърляни спомени в ъглите.
Сгъвам Крилете.
Опушени.
Окаляни.
Но все пак жилави.
Глашатай на хорски послания,
стискам очи на заспиване.
Самотен прозорец остава да свети.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
макар и призрачно разхвърляни...
А стаята не би могла да бъде празна,
със живи спомени и със една Икона.
Животът кратък като пясък си изтича,
но не и Времето, дори в часовник счупен...
Не спирай да се молиш за дъжда - сълзите Божи!
Макар и Уморен. Ранен. Но жив, на гръб помъкнал Кръста...
Недей да сгъваш Ангелските си криле,
макар да са Опушени,Окаляни!
Да пръскаш светлина не спирай! Нивга! Не!
Прекрасен Глашатай на хорските послания.