Jun 4, 2010, 10:20 PM

Разхвърляни спомени в ъглите

  Poetry
1.5K 0 32

 

 

 

 

 

 

                             РАЗХВЪРЛЯНИ  СПОМЕНИ  В  ЪГЛИТЕ

 

          ______________________________________________

 

 

 

 

                             Празна стая.

                             Със една Икона.

                             И призрачно разхвърляни спомени.

                             В ъглите...

 

 

                             Счупен часовник -

                             пясъчно изтекло е Времето.

                             Молитва за дъжд?

                             Вече няма защо да вали.

 

 

                             Уморен. Ранен. Но все още жив...

                             Помъкнал на гръб Кръста на дните.

                             Дотътрям се до моята празна стая.

                             Със една Икона.

                             И разхвърляни спомени в ъглите.

 

 

                            Сгъвам Крилете.

                            Опушени.

                            Окаляни.

                            Но все пак жилави.

                            Глашатай на хорски послания,

                            стискам очи на заспиване.

 

 

 

 

                            Самотен прозорец остава да свети.

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

 

                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е, когато има спомени,
    макар и призрачно разхвърляни...
    А стаята не би могла да бъде празна,
    със живи спомени и със една Икона.
    Животът кратък като пясък си изтича,
    но не и Времето, дори в часовник счупен...
    Не спирай да се молиш за дъжда - сълзите Божи!
    Макар и Уморен. Ранен. Но жив, на гръб помъкнал Кръста...
    Недей да сгъваш Ангелските си криле,
    макар да са Опушени,Окаляни!
    Да пръскаш светлина не спирай! Нивга! Не!
    Прекрасен Глашатай на хорските послания.
  • Най-лошото нещо на света е да си сам сред другите,да вървиш редом до хората,а да бъдеш един скитник...
    Аз така го разбрах,благодаря ти Вик..прекрасно е !
  • Багодаря ти, Катя - много...
    Здравей!
  • Невероятна картина и невероятно въздействащо!
  • Мариники, Ачо - благодаря ви от сърце!
    Здравейте и Бъдете !!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...