Разхвърляни спомени в ъглите
РАЗХВЪРЛЯНИ СПОМЕНИ В ЪГЛИТЕ
______________________________________________
Празна стая.
Със една Икона.
И призрачно разхвърляни спомени.
В ъглите...
Счупен часовник -
пясъчно изтекло е Времето.
Молитва за дъжд?
Вече няма защо да вали.
Уморен. Ранен. Но все още жив...
Помъкнал на гръб Кръста на дните.
Дотътрям се до моята празна стая.
Със една Икона.
И разхвърляни спомени в ъглите.
Сгъвам Крилете.
Опушени.
Окаляни.
Но все пак жилави.
Глашатай на хорски послания,
стискам очи на заспиване.
Самотен прозорец остава да свети.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
