4.06.2010 г., 22:20 ч.

Разхвърляни спомени в ъглите 

  Поезия
1261 0 32

 

 

 

 

 

 

                             РАЗХВЪРЛЯНИ  СПОМЕНИ  В  ЪГЛИТЕ

 

          ______________________________________________

 

 

 

 

                             Празна стая.

                             Със една Икона.

                             И призрачно разхвърляни спомени.

                             В ъглите...

 

 

                             Счупен часовник -

                             пясъчно изтекло е Времето.

                             Молитва за дъжд?

                             Вече няма защо да вали.

 

 

                             Уморен. Ранен. Но все още жив...

                             Помъкнал на гръб Кръста на дните.

                             Дотътрям се до моята празна стая.

                             Със една Икона.

                             И разхвърляни спомени в ъглите.

 

 

                            Сгъвам Крилете.

                            Опушени.

                            Окаляни.

                            Но все пак жилави.

                            Глашатай на хорски послания,

                            стискам очи на заспиване.

 

 

 

 

                            Самотен прозорец остава да свети.

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

 

                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е, когато има спомени,
    макар и призрачно разхвърляни...
    А стаята не би могла да бъде празна,
    със живи спомени и със една Икона.
    Животът кратък като пясък си изтича,
    но не и Времето, дори в часовник счупен...
    Не спирай да се молиш за дъжда - сълзите Божи!
    Макар и Уморен. Ранен. Но жив, на гръб помъкнал Кръста...
    Недей да сгъваш Ангелските си криле,
    макар да са Опушени,Окаляни!
    Да пръскаш светлина не спирай! Нивга! Не!
    Прекрасен Глашатай на хорските послания.
  • Най-лошото нещо на света е да си сам сред другите,да вървиш редом до хората,а да бъдеш един скитник...
    Аз така го разбрах,благодаря ти Вик..прекрасно е !
  • Багодаря ти, Катя - много...
    Здравей!
  • Невероятна картина и невероятно въздействащо!
  • Мариники, Ачо - благодаря ви от сърце!
    Здравейте и Бъдете !!!
  • някак тъжно..някак-нежно...и много красиво...
    прекрасен стих, Виктор.
  • Докосващ стих!
    Благодаря!
  • Благодаря, Сеси!
    Бъди...
  • Хубаво и въздействащо! Поздрави, Виктор!
  • Благодаря ви за доброто отношение, Селвер, Любо, Мартина, Валя.
    Здравейте всички !!!
  • Да,носим на гръб Кръста си и това е нашата мисия!!!
    Макар уморени и доста ранявани,събираме сили в тъжната нощ за да можем отново да посрещнем утрото с надежда!!!
    Много харесах!!!
    Поздрави!!!
  • Силен и въздействащ стих!Поздравления!
  • Жив и вярваш...истински си Вики!!!Поздрав!!!
  • Росица, Борко, Вилдан, Водолея, Стеляна - просто нямам думи, да изразя
    благодарността си...
    Бъдете!
  • Много силно, благодаря за удоволствието!
  • Трудно ми е да коментирам този стих...Той просто се усеща, там някъде...в сърцето!
    Поздрав!
  • ЖИВ СИ!!!
  • Светлината е живот!
  • Въздействащи стихове...
    Поздравления за творбата!
  • Животът, Приятелю, не само е "Голямата скука", но и е пълен с изненади.
    Важното е добрите да са повече от нелицеприятните. В.Б. е само лит.
    псевдоним. Но, нека да оставим този разговор за някой друг път и за
    някое друго място. Става ли?
    Приятна нощ, Амиго!
  • Извънземни Амиго, имах голямата чест да бъда част от екипа на въпросната Дама. Най-мащабната и представителна книга-албум, преведена
    на 5 езика и посветена на трите МДА"Знаме на мира", бе под моето скромно съставителство. Но, това е друга тема ...
  • Извънземни Приятелю, много добре зная, на коя "потребителка" изписваш
    фамилията с малка буква. Просто ти намекнах за духовната разлика между двете. И съм сигурен, че нейният лик никога не ще бъде зъграфисан от
    големия Христо Стефанов на паното в зала N:8 на НДК.
    Здравей !!!

    Веси, лирическият ми не си пада по сомнамбулизма. Освен това за мизансцен е потребен покрив, а не прозорец...
  • Не спи - стиска "очи на заспиване". Я му отвори очите веднага!
  • Хареса ми, казано накратко.
    Просто много ми хареса, това е
  • Скъпа, Весела, не виждаш ли, че лирическият ми спи,спи,спи... върху
    сгънатите си Криле? Как да отвори "пустият му прозорец"?

    Извънземни Амиго, да не би да иде реч, за Бялата Дама, на която не й
    разрешиха да ни води "... към прекрасния Свят на Съвършенството",
    за да заживеем по "Законите на Красотата"?
    Стои пред мен. И в буквалния, и в преносния смисъл...
    Бъди!
  • Щом свети, отвори го веднага пустият му прозорец, не виждаш ли че навън вали, вали, вали...
  • Абе, какво ви става тази вечер, бе хора? Какви са тези страхотни коментари, изпълнени с екзистенциални сентенции и семантични натоварености - ами, потискам се вече.
    Спрете, за Бога...

    Пролича ли си колко ми е кефско?
    Благодаря ти, Извънземни Приятелю.
    Много...
  • Плами, Ронда, Марианка - благодаря ви.
    В момента размишлявам върху въпроса: защо ли, аджеба, тази вечер всичките
    ми приятели прекрасно разбирате уж "скритите" смисли на непретенциозното ми стихче?
    Отговорът е един - защото сте много, много даровити поети и проникновени анализатори.
    Няма какво друго да е...
  • Стая пълна със спомени,никога не е празна!Така де,"душата".Поздрав,Вик!Харесват ми нестандартните ти мисли!
  • Проникновен, докосващ стих... Поздрав, Вик!!!
  • Благодаря ви много, Илко, Ивон!
    Знаете колко държа на критиката /на лат. "мнение"/ ви.
    Винаги умеете да усещате поантата.
    Бъдете!
Предложения
: ??:??