Разхвърляни спомени в ъглите
РАЗХВЪРЛЯНИ СПОМЕНИ В ЪГЛИТЕ
______________________________________________
Празна стая.
Със една Икона.
И призрачно разхвърляни спомени.
В ъглите...
Счупен часовник -
пясъчно изтекло е Времето.
Молитва за дъжд?
Вече няма защо да вали.
Уморен. Ранен. Но все още жив...
Помъкнал на гръб Кръста на дните.
Дотътрям се до моята празна стая.
Със една Икона.
И разхвърляни спомени в ъглите.
Сгъвам Крилете.
Опушени.
Окаляни.
Но все пак жилави.
Глашатай на хорски послания,
стискам очи на заспиване.
Самотен прозорец остава да свети.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктор Борджиев Все права защищены
