16 jun 2013, 21:55

Разказът на цигулката

  Poesía » Civil
697 0 3

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака започва да тъжи.

Разказва за децата, намерили в безкрая божествено смирение

и толкова проклети, обречени души,

че чак усещам мъката…

В сърцето си приемам я.

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака разказа онова,

което не успяха стотици празни думи и куп ужасни снимки,

обречени в мълчание.

Но тя ще има глас!

Ще бъде чут от хората

и те ще чувстват истински пределното страдание!

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка плаче.

И хората пречистват със сълзите душите си.

Сълзите ù измиват и злобата в сърцата им…

Изгасна мойта свещ.

А твоята запали ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма Значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....