16 jun 2013, 21:55

Разказът на цигулката

  Poesía » Civil
693 0 3

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака започва да тъжи.

Разказва за децата, намерили в безкрая божествено смирение

и толкова проклети, обречени души,

че чак усещам мъката…

В сърцето си приемам я.

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака разказа онова,

което не успяха стотици празни думи и куп ужасни снимки,

обречени в мълчание.

Но тя ще има глас!

Ще бъде чут от хората

и те ще чувстват истински пределното страдание!

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка плаче.

И хората пречистват със сълзите душите си.

Сълзите ù измиват и злобата в сърцата им…

Изгасна мойта свещ.

А твоята запали ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма Значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...