16 июн. 2013 г., 21:55

Разказът на цигулката

691 0 3

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака започва да тъжи.

Разказва за децата, намерили в безкрая божествено смирение

и толкова проклети, обречени души,

че чак усещам мъката…

В сърцето си приемам я.

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака разказа онова,

което не успяха стотици празни думи и куп ужасни снимки,

обречени в мълчание.

Но тя ще има глас!

Ще бъде чут от хората

и те ще чувстват истински пределното страдание!

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка плаче.

И хората пречистват със сълзите душите си.

Сълзите ù измиват и злобата в сърцата им…

Изгасна мойта свещ.

А твоята запали ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...