Jun 16, 2013, 9:55 PM

Разказът на цигулката

  Poetry » Civic
690 0 3

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака започва да тъжи.

Разказва за децата, намерили в безкрая божествено смирение

и толкова проклети, обречени души,

че чак усещам мъката…

В сърцето си приемам я.

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака разказа онова,

което не успяха стотици празни думи и куп ужасни снимки,

обречени в мълчание.

Но тя ще има глас!

Ще бъде чут от хората

и те ще чувстват истински пределното страдание!

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка плаче.

И хората пречистват със сълзите душите си.

Сълзите ù измиват и злобата в сърцата им…

Изгасна мойта свещ.

А твоята запали ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма Значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...