16.06.2013 г., 21:55

Разказът на цигулката

689 0 3

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака започва да тъжи.

Разказва за децата, намерили в безкрая божествено смирение

и толкова проклети, обречени души,

че чак усещам мъката…

В сърцето си приемам я.

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка в мрака разказа онова,

което не успяха стотици празни думи и куп ужасни снимки,

обречени в мълчание.

Но тя ще има глас!

Ще бъде чут от хората

и те ще чувстват истински пределното страдание!

Запалвам тихо свещ.

Една цигулка плаче.

И хората пречистват със сълзите душите си.

Сълзите ù измиват и злобата в сърцата им…

Изгасна мойта свещ.

А твоята запали ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...