Уморено ме поглеждаш
и свеждаш тъжни очи.
С тиха, неизказана болка,
до мен достига тъга.
Тъга за забравената обич,
тъга за отминалото лято,
за погубеното време
и незаслужени обиди.
А когато от очите ти
искрена обич струи,
аз тогава не мога
обичта си да срия.
Обичам те такъв различен,
раздаваш сила, светлина
и като свещица горяща
те пазя в моите длани.
© Елена Todos los derechos reservados