Уморено ме поглеждаш
и свеждаш тъжни очи.
С тиха, неизказана болка,
до мен достига тъга.
Тъга за забравената обич,
тъга за отминалото лято,
за погубеното време
и незаслужени обиди.
А когато от очите ти
искрена обич струи,
аз тогава не мога
обичта си да срия.
Обичам те такъв различен,
раздаваш сила, светлина
и като свещица горяща
те пазя в моите длани.
© Елена All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
