Уморено ме поглеждаш
и свеждаш тъжни очи.
С тиха, неизказана болка,
до мен достига тъга.
Тъга за забравената обич,
тъга за отминалото лято,
за погубеното време
и незаслужени обиди.
А когато от очите ти
искрена обич струи,
аз тогава не мога
обичта си да срия.
Обичам те такъв различен,
раздаваш сила, светлина
и като свещица горяща
те пазя в моите длани.
© Елена All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
