16.04.2013 г., 8:02

Различен

646 0 1

Уморено ме поглеждаш

и свеждаш тъжни очи.

С тиха, неизказана болка,

до мен достига тъга.

 

Тъга за забравената обич,

тъга за отминалото лято,

за погубеното време

и  незаслужени обиди.

 

А когато от очите ти

искрена обич струи,

аз тогава не мога

обичта си да срия.

 

Обичам те такъв различен,

раздаваш сила, светлина

и като свещица горяща

те пазя в моите длани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " искрена обич струи" колко хубаво си го казала.Хубаво е когато човек обича истински, тогава и прощава!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...