16.04.2013 г., 8:02

Различен

652 0 1

Уморено ме поглеждаш

и свеждаш тъжни очи.

С тиха, неизказана болка,

до мен достига тъга.

 

Тъга за забравената обич,

тъга за отминалото лято,

за погубеното време

и  незаслужени обиди.

 

А когато от очите ти

искрена обич струи,

аз тогава не мога

обичта си да срия.

 

Обичам те такъв различен,

раздаваш сила, светлина

и като свещица горяща

те пазя в моите длани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " искрена обич струи" колко хубаво си го казала.Хубаво е когато човек обича истински, тогава и прощава!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...