16 апр. 2013 г., 08:02

Различен

654 0 1

Уморено ме поглеждаш

и свеждаш тъжни очи.

С тиха, неизказана болка,

до мен достига тъга.

 

Тъга за забравената обич,

тъга за отминалото лято,

за погубеното време

и  незаслужени обиди.

 

А когато от очите ти

искрена обич струи,

аз тогава не мога

обичта си да срия.

 

Обичам те такъв различен,

раздаваш сила, светлина

и като свещица горяща

те пазя в моите длани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • " искрена обич струи" колко хубаво си го казала.Хубаво е когато човек обича истински, тогава и прощава!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...