24 mar 2020, 14:47

Размисъл 

  Poesía
538 2 4

 

Имаме време, време в излишък. 
Нека да спреме, голи  до писък.
Старите истини, старите грешки
нека пречистим днес по човешки.
Да попремислим, да се вглъбиме
в чуждите смисли, в чуждите думи.
Да не забравим тези минути –
как ни постави времето в скута.
То ни забави и ни показа:
нямаме здраве, има зараза.
Всичко тече и се променя...
Как ни влече блудното време!
Каза ни стоп, делникът спря се.
Сякаш потоп ярост разпаса.
Светът внезапно се преобърна.
Тръгна обратно, болно посърна.
И щом премине тая зараза
нека изстине всяка омраза.
Болка огромна е тая сприя.
Тя ни напомня: Смъртни сме ние.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Защото "Болка огромна е тая, спри я!" - щеше да има запетайка, за това допуснах и да е дума, която не знам!
  • Силно! П.П. Пепи, сприя е гръмотевична буря, с градушка и силен вятър.
  • Много ми хареса! докато го четях, го виждах в куплети по 2 реда.

    Виж само предпоследния - "Болка огромна е тая СПРИЯ" - не го разбрах техн. грешка ли е, или е някаква непозната за мен дума.
  • Правилно 👌
Propuestas
: ??:??