Размисъл
Имаме време, време в излишък.
Нека да спреме, голи до писък.
Старите истини, старите грешки
нека пречистим днес по човешки.
Да попремислим, да се вглъбиме
в чуждите смисли, в чуждите думи.
Да не забравим тези минути –
как ни постави времето в скута.
То ни забави и ни показа:
нямаме здраве, има зараза.
Всичко тече и се променя...
Как ни влече блудното време!
Каза ни стоп, делникът спря се.
Сякаш потоп ярост разпаса.
Светът внезапно се преобърна.
Тръгна обратно, болно посърна.
И щом премине тая зараза
нека изстине всяка омраза.
Болка огромна е тая сприя.
Тя ни напомня: Смъртни сме ние.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
