24 мар. 2020 г., 14:47

Размисъл

Поэзия

764 2 4

Имаме време, време в излишък.
Нека да спреме, голи до писък.
Старите истини, старите грешки
нека пречистим днес по човешки.
Да попремислим, да се вглъбиме
в чуждите смисли, в чуждите думи.
Да не забравим тези минути –
как ни постави времето в скута.
То ни забави и ни показа:
нямаме здраве, има зараза.
Всичко тече и се променя...
Как ни влече блудното време!
Каза ни стоп, делникът спря се.
Сякаш потоп ярост разпаса.
Светът внезапно се преобърна.
Тръгна обратно, болно посърна.
И щом премине тая зараза
нека изстине всяка омраза.
Болка огромна е тая сприя.
Тя ни напомня: Смъртни сме ние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

palenka (П Антонова)

Благодаря! Защото "Болка огромна е тая, спри я!" - щеше да има запетайка, за това допуснах и да е дума, която не знам!

2020-03-24T15:24:45+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Силно! П.П. Пепи, сприя е гръмотевична буря, с градушка и силен вятър.

2020-03-24T15:16:40+02:00
palenka (П Антонова)

Много ми хареса! докато го четях, го виждах в куплети по 2 реда.

Виж само предпоследния - "Болка огромна е тая СПРИЯ" - не го разбрах техн. грешка ли е, или е някаква непозната за мен дума.

2020-03-24T15:10:09+02:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Правилно 👌

2020-03-24T14:55:45+02:00