Нетрайни мигове безкрайно щастие -

препускащи коне към утрото

ме водят за ръка през тротоари пусти.

Заспалите сърца:

невинни чувства;

устни чакащи;

сияния от върхове

и падане -

предали сте ме,

аз повярвах ви.

След всичкото напусто бягане

пристига утрото:

където трябвало е

и за който знае.

Издишат храмове запуснати -

сърца от камък непогалени.

Целуват ме крилете пърхащи -

отлитат някъде.

Отлитат някъде.

Къде сте някога, наивни гълъби,

деца, приятели, душа на вятъра?