20 mar 2021, 20:28  

Гълъби 

  Poesía
1529 6 8
Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства;
устни чакащи;
сияния от върхове
и падане -
предали сте ме,
аз повярвах ви.
След всичкото напусто бягане
пристига утрото: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??