Гълъби
Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства;
устни чакащи;
сияния от върхове
и падане -
предали сте ме,
аз повярвах ви.
След всичкото напусто бягане
пристига утрото:
където трябвало е
и за който знае.
Издишат храмове запуснати -
сърца от камък непогалени.
Целуват ме крилете пърхащи -
отлитат някъде.
Отлитат някъде.
Къде сте някога, наивни гълъби,
деца, приятели, душа на вятъра?
© Петър Димитров All rights reserved.
