inn4etoo (Инна)
47 22
18 abr 2010, 19:54

Разпиляна... от отричане... 

  Poesía
785 0 4

Разпилях стъпките си в тъмното,

не исках никой да тръгва след мен.

Но обичах светлината, бях родена по съмнало,

а с виковете си направих ден...

 

 

 

и в него исках все да пиша -

как винаги те губех... без да съм те имала.

И учих се без въздуха да дишам,

свита на кълбо в утробата на зимата.

 

 

 

Защото в дробовете ми поникнаха кълнове

и беше трудно даже да забравя -

как превърна ме в своя мишена...

и стреля в мен... до изхабяване...

 

 

 

Но знаеш ли?! Не се преструвах,

когато казах, че искам... да обичам.

Защото без душа съм онази луда,

от която ти сто пъти се отрича...

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ПОЗДРАВ ИННА !!!СИЛНО!!!
  • Впечатлена съм! Много силни точки /не заради многоточията/ има този стих! Голямо браво и голямо 6 от мен!
  • Браво! Имаш уникални попадения в изказа!!! Поздрав!
  • не бива да оставеме без душа!

    браво!! много е добро!! и на мен ми хареса цвета, който си избрала!

    6 и от мен!!
Propuestas
: ??:??