7 oct 2018, 0:15

Разписание за самотници 

  Poesía » Formas graves
920 6 5

Всички пътища водят към Рим 

 

Клиширано. Стоя на крайна гара. 

Перонът е завеса след пейзажа, 

с десѐн на избледняващи угарки, 

погълнали остатъчната влажност 

от вените, пропукали паважа. 

"Изчакайте реда си" – ме съветва

служителка, навъсена и важна. 

А вехтата табела на гишето 

е с плашещото: "Нямаме билети". 

 

Подпирам си умората в стената, 

багажът е наличното ми в джоба – 

изгубила, навярно, номинала, 

монета неизползвана. За обич. 

Парченце от намачканата доблест – 

по нея разчертавах все маршрути 

напряко на предателства и злоба. 

Но стигах до заслони безприютни, 

а пътят от невяра се порути. 

 

И ето ме, в тълпа от минувачи, 

застинали в премъдрите си пози. 

Протегната, ръката им не значи, 

че длан от добрина ще е, за поздрав. 

Дано да се опазя и от този, 

показал ми посоката наужким. 

На хищник са очите. Ще оглозга 

пътечката ми - толкова съм чужда! 

Самотници на Рим са му ненужни...

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Много!
  • И ритъм и рими... И Рим!
    Браво, Петя!Мълчаливо избухваш...
    Така е във Вселената, но ти си вечно приятна изненада!
  • Без думи!
  • Впечатляваща поезия с ненадминат по образност рисунък на гаров перон!!! Толкова оригинално пишеш, аплодирам те , Петя!
  • Браво, Петя! Мисля, че и за София е така. Мисля и, че е грешка! Но докато всеки осъзнае тази грешка, самотниците ще са изчезнали. Има да се чудят къде и защо, кои и какви са били...
Propuestas
: ??:??