Разписание за самотници
Всички пътища водят към Рим
Клиширано. Стоя на крайна гара.
Перонът е завеса след пейзажа,
с десѐн на избледняващи угарки,
погълнали остатъчната влажност
от вените, пропукали паважа.
"Изчакайте реда си" – ме съветва
служителка, навъсена и важна.
А вехтата табела на гишето
е с плашещото: "Нямаме билети".
Подпирам си умората в стената,
багажът е наличното ми в джоба –
изгубила, навярно, номинала,
монета неизползвана. За обич.
Парченце от намачканата доблест –
по нея разчертавах все маршрути
напряко на предателства и злоба.
Но стигах до заслони безприютни,
а пътят от невяра се порути.
И ето ме, в тълпа от минувачи,
застинали в премъдрите си пози.
Протегната, ръката им не значи,
че длан от добрина ще е, за поздрав.
Дано да се опазя и от този,
показал ми посоката наужким.
На хищник са очите. Ще оглозга
пътечката ми - толкова съм чужда!
Самотници на Рим са му ненужни...
© Петя Павлова All rights reserved.
