Всички пътища водят към Рим
Клиширано. Стоя на крайна гара.
Перонът е завеса след пейзажа,
с десѐн на избледняващи угарки,
погълнали остатъчната влажност
от вените, пропукали паважа.
"Изчакайте реда си" – ме съветва
служителка, навъсена и важна.
А вехтата табела на гишето
е с плашещото: "Нямаме билети".
Подпирам си умората в стената,
багажът е наличното ми в джоба – ...