7.10.2018 г., 0:15 ч.

Разписание за самотници 

  Поезия » Строги форми
1114 6 6

Всички пътища водят към Рим 

 

Клиширано. Стоя на крайна гара. 

Перонът е завеса след пейзажа, 

с десѐн на избледняващи угарки, 

погълнали остатъчната влажност 

от вените, пропукали паважа. 

"Изчакайте реда си" – ме съветва

служителка, навъсена и важна. 

А вехтата табела на гишето 

е с плашещото: "Нямаме билети". 

 

Подпирам си умората в стената, 

багажът е наличното ми в джоба – 

изгубила, навярно, номинала, 

монета неизползвана. За обич. 

Парченце от намачканата доблест – 

по нея разчертавах все маршрути 

напряко на предателства и злоба. 

Но стигах до заслони безприютни, 

а пътят от невяра се порути. 

 

И ето ме, в тълпа от минувачи, 

застинали в премъдрите си пози. 

Протегната, ръката им не значи, 

че длан от добрина ще е, за поздрав. 

Дано да се опазя и от този, 

показал ми посоката наужким. 

На хищник са очите. Ще оглозга 

пътечката ми - толкова съм чужда! 

Самотници на Рим са му ненужни...

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??