19 jul 2013, 21:52

Разсилният

  Poesía » Civil
1.1K 0 6

 

 

                                Разсилният

 

 

             Гладът крещи за вяра - обезсилен.

             И на трохи доволен е - накрая.

             Животът, по професия - разсилен,

             едно и също винаги повтаря.

             Разнася глуповатите прищевки

             на някакви, родени за забрава,

             а истината - мислите човешки,

             замита като куп ненужна плява.

             И всички бързат, за да стигнат  Нещо,

             Подминат го и пак... вървят Нататък.

             По навик, разни се изказват - вещо.

             Забравят - не става от всеки - придатък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...