Разсилният
Разсилният
Гладът крещи за вяра - обезсилен.
И на трохи доволен е - накрая.
Животът, по професия - разсилен,
едно и също винаги повтаря.
Разнася глуповатите прищевки
на някакви, родени за забрава,
а истината - мислите човешки,
замита като куп ненужна плява.
И всички бързат, за да стигнат Нещо,
Подминат го и пак... вървят Нататък.
По навик, разни се изказват - вещо.
Забравят - не става от всеки - придатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
