19.07.2013 г., 21:52 ч.

Разсилният 

  Поезия » Гражданска
890 0 6

 

 

                                Разсилният

 

 

             Гладът крещи за вяра - обезсилен.

             И на трохи доволен е - накрая.

             Животът, по професия - разсилен,

             едно и също винаги повтаря.

             Разнася глуповатите прищевки

             на някакви, родени за забрава,

             а истината - мислите човешки,

             замита като куп ненужна плява.

             И всички бързат, за да стигнат  Нещо,

             Подминат го и пак... вървят Нататък.

             По навик, разни се изказват - вещо.

             Забравят - не става от всеки - придатък.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??