19 июл. 2013 г., 21:52

Разсилният 

  Поэзия » Гражданская
938 0 6

 

 

                                Разсилният

 

 

             Гладът крещи за вяра - обезсилен.

             И на трохи доволен е - накрая.

             Животът, по професия - разсилен,

             едно и също винаги повтаря.

             Разнася глуповатите прищевки

             на някакви, родени за забрава,

             а истината - мислите човешки,

             замита като куп ненужна плява.

             И всички бързат, за да стигнат  Нещо,

             Подминат го и пак... вървят Нататък.

             По навик, разни се изказват - вещо.

             Забравят - не става от всеки - придатък.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??