Jul 19, 2013, 9:52 PM

Разсилният 

  Poetry » Civilian
953 0 6

 

 

                                Разсилният

 

 

             Гладът крещи за вяра - обезсилен.

             И на трохи доволен е - накрая.

             Животът, по професия - разсилен,

             едно и също винаги повтаря.

             Разнася глуповатите прищевки

             на някакви, родени за забрава,

             а истината - мислите човешки,

             замита като куп ненужна плява.

             И всички бързат, за да стигнат  Нещо,

             Подминат го и пак... вървят Нататък.

             По навик, разни се изказват - вещо.

             Забравят - не става от всеки - придатък.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??