Jul 19, 2013, 9:52 PM

Разсилният 

  Poetry » Civilian
968 0 6
Разсилният
Гладът крещи за вяра - обезсилен.
И на трохи доволен е - накрая.
Животът, по професия - разсилен,
едно и също винаги повтаря.
Разнася глуповатите прищевки
на някакви, родени за забрава,
а истината - мислите човешки,
замита като куп ненужна плява.
И всички бързат, за да стигнат Нещо,
Подминат го и пак... вървят Нататък.
По навик, разни се изказват - вещо. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??