12 mar 2019, 15:46

Разсъблечена душа

1.6K 8 23

Небето в еротични мрежи

изненадващо ни улови,

когато боси и небрежни,

брояхме падащи звезди.

 

Тишината бавно се съблича,

ляга в сочната трева,

любов във синята зеница,

изпива сладко вечерта.

 

Разголени душите сливат

блуждаещите атоми,

без любов клетките умират,

а после и телата ни.

 

Аз не искам да умирам,

защото скучна е смъртта,

голи нощи да рисувам,

разсъблечена душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Петя! Хубав ден от мен.
  • Стиховете ти са много завладяващи!
  • Така е Иржи, Бог е любов! Благодаря, че коментира!
  • Пропуснала съм тоя стих,Миночка,защото по известни причини се въздържам да коментирам любовни стихове,но сега реших,в моя си стил да те питам това ли е рецептата,че "без любов клетките умират,а после и телата ни",защото и аз "не искам да умирам",но....Божа работа!
  • Благодаря, Елка!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...