Mar 12, 2019, 3:46 PM

Разсъблечена душа 

  Poetry » Love
1319 8 23

Небето в еротични мрежи

изненадващо ни улови,

когато боси и небрежни,

брояхме падащи звезди.

 

Тишината бавно се съблича,

ляга в сочната трева,

любов във синята зеница,

изпива сладко вечерта.

 

Разголени душите сливат

блуждаещите атоми,

без любов клетките умират,

а после и телата ни.

 

Аз не искам да умирам,

защото скучна е смъртта,

голи нощи да рисувам,

разсъблечена душа!

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??