Небето в еротични мрежи
изненадващо ни улови,
когато боси и небрежни,
брояхме падащи звезди.
Тишината бавно се съблича,
ляга в сочната трева,
любов във синята зеница,
изпива сладко вечерта.
Разголени душите сливат
блуждаещите атоми,
без любов клетките умират,
а после и телата ни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up