Разсъблечена душа

Поэзия » Любовная

1.6K 8 23

Небето в еротични мрежи

изненадващо ни улови,

когато боси и небрежни,

брояхме падащи звезди.

Тишината бавно се съблича,

ляга в сочната трева,

любов във синята зеница,

изпива сладко вечерта.

Разголени душите сливат

блуждаещите атоми,

без любов клетките умират,

а после и телата ни.

Аз не искам да умирам,

защото скучна е смъртта,

голи нощи да рисувам,

разсъблечена душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

M1234567891 (Миночка Митева)

Благодаря, Петя! Хубав ден от мен.

2019-04-07T08:37:25+03:00
Петяилиева (Илиева)

Стиховете ти са много завладяващи!

2019-04-07T07:49:44+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Така е Иржи, Бог е любов! Благодаря, че коментира!

2019-03-29T14:46:53+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Пропуснала съм тоя стих,Миночка,защото по известни причини се въздържам да коментирам любовни стихове,но сега реших,в моя си стил да те питам това ли е рецептата,че "без любов клетките умират,а после и телата ни",защото и аз "не искам да умирам",но....Божа работа!

2019-03-29T00:23:41+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Благодаря, Елка!

2019-03-28T19:43:51+02:00