12.03.2019 г., 15:46 ч.

Разсъблечена душа 

  Поезия » Любовна
1209 8 24

Небето в еротични мрежи

изненадващо ни улови,

когато боси и небрежни,

брояхме падащи звезди.

 

Тишината бавно се съблича,

ляга в сочната трева,

любов във синята зеница,

изпива сладко вечерта.

 

Разголени душите сливат

блуждаещите атоми,

без любов клетките умират,

а после и телата ни.

 

Аз не искам да умирам,

защото скучна е смъртта,

голи нощи да рисувам,

разсъблечена душа!

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??