Разсъблечена душа
Небето в еротични мрежи
изненадващо ни улови,
когато боси и небрежни,
брояхме падащи звезди.
Тишината бавно се съблича,
ляга в сочната трева,
любов във синята зеница,
изпива сладко вечерта.
Разголени душите сливат
блуждаещите атоми,
без любов клетките умират,
а после и телата ни.
Аз не искам да умирам,
защото скучна е смъртта,
голи нощи да рисувам,
разсъблечена душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
