1 ago 2008, 13:44

Реалност 

  Poesía » Versos blancos
720 0 6
Не трябваше да бъркаш душата ми
със женската ми същност,
в действителност сърцето ми е важното
и всъщност
дори не се учуди на очите ми големи и
кафяво-бляскави,
а те се втренчиха във тебе с ненавист
и беше доста стряскащо,
пое ръката ми, държейки я невидимо,
приятелите ти се взираха във тебе
и сигурно се питаха защо присъствам на масата им
кротко, безпричинно.
Дали се беше влюбил или бе въпрос на време
да съм поредната издънка
на твойте хиляди, милионни разклонения в тефтерчето
с разбитите сърца...
В това ти бе заблудата и тяхната наивност: не осъзнаваха
иронията на това,
че всъщност ти приключи списъка със хилядите мои имена...

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??