1.08.2008 г., 13:44 ч.

Реалност 

  Поезия » Бели стихове
734 0 6
Не трябваше да бъркаш душата ми
със женската ми същност,
в действителност сърцето ми е важното
и всъщност
дори не се учуди на очите ми големи и
кафяво-бляскави,
а те се втренчиха във тебе с ненавист
и беше доста стряскащо,
пое ръката ми, държейки я невидимо,
приятелите ти се взираха във тебе
и сигурно се питаха защо присъствам на масата им
кротко, безпричинно.
Дали се беше влюбил или бе въпрос на време
да съм поредната издънка
на твойте хиляди, милионни разклонения в тефтерчето
с разбитите сърца...
В това ти бе заблудата и тяхната наивност: не осъзнаваха
иронията на това,
че всъщност ти приключи списъка със хилядите мои имена...

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??