Aug 1, 2008, 1:44 PM

Реалност

958 0 6
Не трябваше да бъркаш душата ми
със женската ми същност,
в действителност сърцето ми е важното
и всъщност
дори не се учуди на очите ми големи и
кафяво-бляскави,
а те се втренчиха във тебе с ненавист
и беше доста стряскащо,
пое ръката ми, държейки я невидимо,
приятелите ти се взираха във тебе
и сигурно се питаха защо присъствам на масата им
кротко, безпричинно.
Дали се беше влюбил или бе въпрос на време
да съм поредната издънка
на твойте хиляди, милионни разклонения в тефтерчето
с разбитите сърца...
В това ти бе заблудата и тяхната наивност: не осъзнаваха
иронията на това,
че всъщност ти приключи списъка със хилядите мои имена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...