1 авг. 2008 г., 13:44

Реалност

966 0 6
Не трябваше да бъркаш душата ми
със женската ми същност,
в действителност сърцето ми е важното
и всъщност
дори не се учуди на очите ми големи и
кафяво-бляскави,
а те се втренчиха във тебе с ненавист
и беше доста стряскащо,
пое ръката ми, държейки я невидимо,
приятелите ти се взираха във тебе
и сигурно се питаха защо присъствам на масата им
кротко, безпричинно.
Дали се беше влюбил или бе въпрос на време
да съм поредната издънка
на твойте хиляди, милионни разклонения в тефтерчето
с разбитите сърца...
В това ти бе заблудата и тяхната наивност: не осъзнаваха
иронията на това,
че всъщност ти приключи списъка със хилядите мои имена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...