31 oct 2010, 23:45

Реквием за утрешния ден 

  Poesía » De amor
863 0 17

Преплитаха се пръстите

смразени в тъмнината,

над тях в красиви форми

гаснеха последните искри...

 

И не усещах сякаш страх.

Не потъвах във сълзите ти

- море нестихващи вълни...

И бяхме само аз и ти.

 

Пленил най-ранните лъчи,

въздигна се светът със вик.

На тръгване, кажи, как само

да оставя две нажалени очи?

 

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??