Oct 31, 2010, 11:45 PM

Реквием за утрешния ден

  Poetry » Love
1.1K 0 16

Преплитаха се пръстите

смразени в тъмнината,

над тях в красиви форми

гаснеха последните искри...

 

И не усещах сякаш страх.

Не потъвах във сълзите ти

- море нестихващи вълни...

И бяхме само аз и ти.

 

Пленил най-ранните лъчи,

въздигна се светът със вик.

На тръгване, кажи, как само

да оставя две нажалени очи?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...