9 jul 2009, 12:41

Репортаж (по С. Пенчева)

  Poesía » Civil
760 0 3

Откриха го привечер. В задния двор.

Висеше обесен, с изплезен език.

Под стария орех. Небръснат. С отворени

очи. От съседите някой извика

полиция. После линейка. Набързо

качиха трупа на мъжа безработен.

Един следовател въжето отвърза.

Друг пишеше нещо. А двете самотни

дечица, момчето с ожулени лакти

и сестричката с тъмните сухи очи,

стояха забравени. Голите факти

такива са. Просто... да помълчим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...