Откриха го привечер. В задния двор.
Висеше обесен, с изплезен език.
Под стария орех. Небръснат. С отворени
очи. От съседите някой извика
полиция. После линейка. Набързо
качиха трупа на мъжа безработен.
Един следовател въжето отвърза.
Друг пишеше нещо. А двете самотни
дечица, момчето с ожулени лакти
и сестричката с тъмните сухи очи,
стояха забравени. Голите факти
такива са. Просто... да помълчим...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
