17 feb 2008, 9:44

Ревност

  Poesía » Otra
1.5K 1 22

Раняваш ме и кръв от страх тече.

Ехо си от ада в моето сърце.

Вярата във себе си убиваш.

Никога не искаш да заспиваш.

Отдалечаваш ме от любовта

Страстта понякога захвърляш във калта.

Тръгни си, моля те. Аз искам свобода...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалин Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без думи!
  • Ревност
    Е онова, което
    Вените прерязва
    На всяко
    Обичане...
    С Човека.
    Това е! "ревност"




  • Ревността наистина може да е затвор, в който страдат двама... Хареса ми стихът ти.
  • Прекрасно!!!Поздрав!
  • Това е сайт за поезия, не за психоанализа, но все пак подобни теми предизвикват състрадание или поне опит да помогнат със съвет тези, които четат. Всеки е минал през този ад... почти. Може би е банално, но чувството за собственост и Любовта са две противоположни, взаимно изключващи се понятия. "Откажи" се от обекта на чувствата си и тогава той ще бъде наистина твой /само, когато не го притежаваш.../ Звучи абсурдно, но е така - няма друг път, освен победата над собствената ни слабост. Искаш Свобода - добре - само тя е идентична с онова велико чувство. Ние нищо не притежаваме! Севдалине, стиховете, които си създал - за съжаление, породени от тази погубваща страст - са проникновени, пълни с болка. Желая ти Освобождение от оковите, които сами си поставяме! Поздрави и успехи.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...