Ревност

Поезия » Друга

1.5K 1 22

Раняваш ме и кръв от страх тече.

Ехо си от ада в моето сърце.

Вярата във себе си убиваш.

Никога не искаш да заспиваш.

Отдалечаваш ме от любовта

Страстта понякога захвърляш във калта.

Тръгни си, моля те. Аз искам свобода...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sisito (Силвия Йорданова)

Без думи!

2008-02-28T11:12:42+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Ревност
Е онова, което
Вените прерязва
На всяко
Обичане...
С Човека.
Това е! "ревност"

2008-02-26T23:24:10+02:00
mimitenedi (Мария Борисова)

Ревността наистина може да е затвор, в който страдат двама... Хареса ми стихът ти.

2008-02-25T22:09:22+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Прекрасно!!!Поздрав!

2008-02-24T11:35:54+02:00
Mariamrad (Мария Радкова)

Това е сайт за поезия, не за психоанализа, но все пак подобни теми предизвикват състрадание или поне опит да помогнат със съвет тези, които четат. Всеки е минал през този ад... почти. Може би е банално, но чувството за собственост и Любовта са две противоположни, взаимно изключващи се понятия. "Откажи" се от обекта на чувствата си и тогава той ще бъде наистина твой /само, когато не го притежаваш.../ Звучи абсурдно, но е така - няма друг път, освен победата над собствената ни слабост. Искаш Свобода - добре - само тя е идентична с онова велико чувство. Ние нищо не притежаваме! Севдалине, стиховете, които си създал - за съжаление, породени от тази погубваща страст - са проникновени, пълни с болка. Желая ти Освобождение от оковите, които сами си поставяме! Поздрави и успехи.

2008-02-24T00:45:56+02:00