Ревност

Poetry » Other

1.5K 1 22

Раняваш ме и кръв от страх тече.

Ехо си от ада в моето сърце.

Вярата във себе си убиваш.

Никога не искаш да заспиваш.

Отдалечаваш ме от любовта

Страстта понякога захвърляш във калта.

Тръгни си, моля те. Аз искам свобода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisito (Силвия Йорданова)

Без думи!

2008-02-28T11:12:42+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Ревност
Е онова, което
Вените прерязва
На всяко
Обичане...
С Човека.
Това е! "ревност"

2008-02-26T23:24:10+02:00
mimitenedi (Мария Борисова)

Ревността наистина може да е затвор, в който страдат двама... Хареса ми стихът ти.

2008-02-25T22:09:22+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Прекрасно!!!Поздрав!

2008-02-24T11:35:54+02:00
Mariamrad (Мария Радкова)

Това е сайт за поезия, не за психоанализа, но все пак подобни теми предизвикват състрадание или поне опит да помогнат със съвет тези, които четат. Всеки е минал през този ад... почти. Може би е банално, но чувството за собственост и Любовта са две противоположни, взаимно изключващи се понятия. "Откажи" се от обекта на чувствата си и тогава той ще бъде наистина твой /само, когато не го притежаваш.../ Звучи абсурдно, но е така - няма друг път, освен победата над собствената ни слабост. Искаш Свобода - добре - само тя е идентична с онова велико чувство. Ние нищо не притежаваме! Севдалине, стиховете, които си създал - за съжаление, породени от тази погубваща страст - са проникновени, пълни с болка. Желая ти Освобождение от оковите, които сами си поставяме! Поздрави и успехи.

2008-02-24T00:45:56+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0