19 may 2005, 17:12
Ревност
Изгубил съм горчивината,
когато
очите ти блестят за друг.
Сърцето ти - камбанка в злато
издава светъл звук.
Макар неискана тъгата
по-силен прави ме дори…
Изгубил съм горчивината,
когато
подменяш ме със своите мечти.
Знам нежността ти непозната
като свещичка в тъмното блести.
Макар неискана тъгата
по-силен прави ме дори…
Изгубил съм…Аз губя себе си,
когато
уплашено се луташ във нощта!
Останеш ли със самотата,
не мога да си го простя!
Без никого във твоите дни,
ревнувам те от теб самата
и слаб съм! Разбери!
© Георги Динински Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Ревността е най-коварната болест...Най-отвратителната. Разяжда те отвътре...
Но стихотворението е повече от приказно
-
Не ревнувай...опасно е!
Поздрав! -
Чудесно е!
-
Любов, нежност и трепет има в твоята ревност. И толкова отдаденост, че трудно би могла да се нарече ревност. Умееш да обичаш!
-
Красиво е това,което чета Дайк...пиши!Докосват думите ти!
-
Хей, много е хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
не мога да си го простя!
...
ревноста е егоистична, а ти просто обичаш ...