19.05.2005 г., 17:12

Ревност

1.2K 0 7
 

Изгубил съм горчивината,
когато
очите ти блестят за друг.
Сърцето ти - камбанка в злато
издава светъл звук.
Макар неискана тъгата
по-силен прави ме дори…

Изгубил съм горчивината,
когато
подменяш ме със своите мечти.
Знам нежността ти непозната
като свещичка в тъмното блести.
Макар неискана тъгата
по-силен прави ме дори…

Изгубил съм…Аз губя себе си,
когато
уплашено се луташ във нощта!
Останеш ли със самотата,
не мога да си го простя!
Без никого във твоите дни,
ревнувам те от теб самата
и слаб съм! Разбери!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Останеш ли със самотата,
    не мога да си го простя!
    ...
    ревноста е егоистична, а ти просто обичаш ...
  • Ревността е най-коварната болест...Най-отвратителната. Разяжда те отвътре...

    Но стихотворението е повече от приказно
  • Не ревнувай...опасно е!

    Поздрав!
  • Чудесно е!
  • Любов, нежност и трепет има в твоята ревност. И толкова отдаденост, че трудно би могла да се нарече ревност. Умееш да обичаш!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...