19.05.2005 г., 17:12

Ревност

1.2K 0 7
 

Изгубил съм горчивината,
когато
очите ти блестят за друг.
Сърцето ти - камбанка в злато
издава светъл звук.
Макар неискана тъгата
по-силен прави ме дори…

Изгубил съм горчивината,
когато
подменяш ме със своите мечти.
Знам нежността ти непозната
като свещичка в тъмното блести.
Макар неискана тъгата
по-силен прави ме дори…

Изгубил съм…Аз губя себе си,
когато
уплашено се луташ във нощта!
Останеш ли със самотата,
не мога да си го простя!
Без никого във твоите дни,
ревнувам те от теб самата
и слаб съм! Разбери!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Останеш ли със самотата,
    не мога да си го простя!
    ...
    ревноста е егоистична, а ти просто обичаш ...
  • Ревността е най-коварната болест...Най-отвратителната. Разяжда те отвътре...

    Но стихотворението е повече от приказно
  • Не ревнувай...опасно е!

    Поздрав!
  • Чудесно е!
  • Любов, нежност и трепет има в твоята ревност. И толкова отдаденост, че трудно би могла да се нарече ревност. Умееш да обичаш!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...