May 19, 2005, 5:12 PM

Ревност

Poetry

1.2K 0 7

Изгубил съм горчивината,
когато
очите ти блестят за друг.
Сърцето ти - камбанка в злато
издава светъл звук.
Макар неискана тъгата
по-силен прави ме дори…

Изгубил съм горчивината,
когато
подменяш ме със своите мечти.
Знам нежността ти непозната
като свещичка в тъмното блести.
Макар неискана тъгата
по-силен прави ме дори…

Изгубил съм…Аз губя себе си,
когато
уплашено се луташ във нощта!
Останеш ли със самотата,
не мога да си го простя!
Без никого във твоите дни,
ревнувам те от теб самата
и слаб съм! Разбери!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

megans (Магдалена Василева)

Останеш ли със самотата,
не мога да си го простя!
...
ревноста е егоистична, а ти просто обичаш ...

2007-07-30T20:20:06+03:00
fresh (Даниела)

Ревността е най-коварната болест...Най-отвратителната. Разяжда те отвътре...

Но стихотворението е повече от приказно

2005-07-19T22:29:46+03:00
Nadya (Надя Вълканова)

Не ревнувай...опасно е!

Поздрав!

2005-05-22T19:07:10+03:00
Matussael (Димитър Дянков)

Чудесно е!

2005-05-20T19:06:16+03:00
горицаЗелена (Нели Димитрова)

Любов, нежност и трепет има в твоята ревност. И толкова отдаденост, че трудно би могла да се нарече ревност. Умееш да обичаш!

2005-05-20T19:03:40+03:00