24 jul 2019, 12:09

Рибарите 

  Poesía » Formas graves
1008 4 6

                            на дървената пейка тая вечер

                            с рибарите на обща маса бях.

                                                 Л. Станчев  

 

 

Мъжете следват вечния си юг – 

смиреното весло в дома отвежда.  

Олекват чаши в дланите им тежки, 

по-възлести от корени на бук. 

 

Навярно на съдбата си напук 

усмихват се под смръщените вежди, 

и пият за напразните надежди, 

а хлебеца са стиснали в юмрук. 

 

Минавах пътьом, малко постоях,  

и ядох с тях от рибата солена  –

каквото Бог на масата е дал. 

 

Но помен не видях от онзи страх, 

че в края на човешката си тленност 

рибарите умират до вода.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??