Рибарите
на дървената пейка тая вечер
с рибарите на обща маса бях.
Л. Станчев
Мъжете следват вечния си юг –
смиреното весло в дома отвежда.
Олекват чаши в дланите им тежки,
по-възлести от корени на бук.
Навярно на съдбата си напук
усмихват се под смръщените вежди,
и пият за напразните надежди,
а хлебеца са стиснали в юмрук.
Минавах пътьом, малко постоях,
и ядох с тях от рибата солена –
каквото Бог на масата е дал.
Но помен не видях от онзи страх,
че в края на човешката си тленност
рибарите умират до вода.
© Петя Павлова All rights reserved.
