FFortuna (Петя Павлова)
67 114
24 июл. 2019 г., 12:09

Рибарите 

  Поэзия » Строгие формы
1007 4 6

                            на дървената пейка тая вечер

                            с рибарите на обща маса бях.

                                                 Л. Станчев  

 

 

Мъжете следват вечния си юг – 

смиреното весло в дома отвежда.  

Олекват чаши в дланите им тежки, 

по-възлести от корени на бук. 

 

Навярно на съдбата си напук 

усмихват се под смръщените вежди, 

и пият за напразните надежди, 

а хлебеца са стиснали в юмрук. 

 

Минавах пътьом, малко постоях,  

и ядох с тях от рибата солена  –

каквото Бог на масата е дал. 

 

Но помен не видях от онзи страх, 

че в края на човешката си тленност 

рибарите умират до вода.

© Петя Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??