LuluSana (Румяна Маринова) LuluSana (Румяна Маринова)
8 166
27 sept 2020, 21:42

Роден край

  Poesía » Otra
2.2K 2 5

Сънувах цяла нощ лято.

С мараня и златно жито.

Сред тях алени макове,

метличини сини

и залез вечерен.

 

Светулки огряваха

пътя на моите спомени,

останали доста далечe,

които се спъваха в къпини.

 

В огнището още пукаха съчки.

На клона зрееше дюля.

В студената есенна вечер,

Луната огряваще пътя към дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • LuluSana (Румяна Маринова)
    LuluSana (Румяна Маринова)
    Благодаря Пепи!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Топъл сън! Поздравления!
  • LuluSana (Румяна Маринова)
    LuluSana (Румяна Маринова)
    Благодаря Ви и на двамата за топлата оценка. По всяка вероятност родният край ще си остане вълнуваща тема за всички времена. В началото е нещо преживяно, а думите идват по късно.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Лиричен есенен пейзаж:движението на спомените рисува онова към което,естествено се стремеше, като в сън душата:родния край.
    Поздравления, Румяна!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Думите не са случайно подбрани: “
    С мараня и златно жито”, “които се спъваха в къпини“, “пукаха съчки”, “зрееше дюля”. От алени макове през май и юни, до зрелите дюли в края на лятото. Това е поезия, която е преживяна, и е чужда на евтини трикове и словоблудство. С две думи: истинска и затова - красива. Или - обратното, което доближава поезията до живота.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0