Роден край

Поэзия » Другая

2.2K 2 5

Сънувах цяла нощ лято.

С мараня и златно жито.

Сред тях алени макове,

метличини сини

и залез вечерен.

Светулки огряваха

пътя на моите спомени,

останали доста далечe,

които се спъваха в къпини.

В огнището още пукаха съчки.

На клона зрееше дюля.

В студената есенна вечер,

Луната огряваще пътя към дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LuluSana (Румяна Маринова)

Благодаря Пепи!

2020-09-29T15:14:37+03:00
palenka (П Антонова)

Топъл сън! Поздравления!

2020-09-29T15:12:32+03:00
LuluSana (Румяна Маринова)

Благодаря Ви и на двамата за топлата оценка. По всяка вероятност родният край ще си остане вълнуваща тема за всички времена. В началото е нещо преживяно, а думите идват по късно.

2020-09-29T15:10:50+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Лиричен есенен пейзаж:движението на спомените рисува онова към което,естествено се стремеше, като в сън душата:родния край.
Поздравления, Румяна!

2020-09-28T03:39:28+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Думите не са случайно подбрани: “
С мараня и златно жито”, “които се спъваха в къпини“, “пукаха съчки”, “зрееше дюля”. От алени макове през май и юни, до зрелите дюли в края на лятото. Това е поезия, която е преживяна, и е чужда на евтини трикове и словоблудство. С две думи: истинска и затова - красива. Или - обратното, което доближава поезията до живота.

2020-09-28T02:01:35+03:00