LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
27.09.2020 г., 21:42 ч.

Роден край 

  Поезия » Друга
1789 2 5

Сънувах цяла нощ лято.

С мараня и златно жито.

Сред тях алени макове,

метличини сини

и залез вечерен.

 

Светулки огряваха

пътя на моите спомени,

останали доста далечe,

които се спъваха в къпини.

 

В огнището още пукаха съчки.

На клона зрееше дюля.

В студената есенна вечер,

Луната огряваще пътя към дома.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Пепи!
  • Топъл сън! Поздравления!
  • Благодаря Ви и на двамата за топлата оценка. По всяка вероятност родният край ще си остане вълнуваща тема за всички времена. В началото е нещо преживяно, а думите идват по късно.
  • Лиричен есенен пейзаж:движението на спомените рисува онова към което,естествено се стремеше, като в сън душата:родния край.
    Поздравления, Румяна!
  • Думите не са случайно подбрани: “
    С мараня и златно жито”, “които се спъваха в къпини“, “пукаха съчки”, “зрееше дюля”. От алени макове през май и юни, до зрелите дюли в края на лятото. Това е поезия, която е преживяна, и е чужда на евтини трикове и словоблудство. С две думи: истинска и затова - красива. Или - обратното, което доближава поезията до живота.
Предложения
: ??:??